http://www.bilkitebg.eu

На английски: Wild rose, Damask rose

На немски: Heckenrose; Damaszener-Rose

На френски: Eglantier, Rosier sauvage; Rosier de Damas

На руски: Роза собачья, шиповник обыкновенный; Роза дамасская (казанлыкская)

Синоними: див гюл, дива роза, див трендафил, кучешка роза, шипок кучешки гюл, щипци, кучешки гюл, червена казанлъшка маслодайна роза.

Разпространение: Шипката може да се развива в различни климатични условия и географски ширини. Тя не е капризна към почвата – расте и на богати, и на бедни на хранителни вещества почви, по влажни и сухи места. Среща се  край морския бряг, в редки широколистни и иглолистни гори, из храсталаци, край реки, по тревисти склонове и синори, в равнини, по планински склонове до 2000 м надморска височина. Среща се в Европа, Северозападна Африка , Западна Азия и Северна Америка.

Описание: Шипката е многогодишен листопаден, бодлив храст с добре развита коренова система и достигащ на височина до 3 м. Шипката има прави или дъговидно извити стъбла, които образуват разперена полукълбовидна корона. Старите стебла на шипката са сивокафяви, а младите жълтеникаво-зелени или червеникави, покрити с твърди и бодиливи шипове. Листата на шипката са дребни, последователни, голи, нечифтоперести, с 5-7 листчета с къси дръжки, елиптични, назъбени, покрити с червеникави власинки и ситни бодлички. Цветовете й са единични бели, розови или бледо червени, с характерен аромат, с диаметър 4-6 cm и с 3-5 венчелистчета. Те са двуполови, единично разположени върху връхните клонки и рядко образуват малки щитовидни съцветия. Плодовете на шипката са овални, оранжево-червени, месести, достигащи на дърлжина  1-2 cm и с кисел вкус. Отвътре се съдържат голям брой жълтеникави твърди семена.

Шипката цъфти през май-юли.

Употреба: Използват се плодовете на шипката, събрани август до октомври. Шипките се берат без плодните дръжки, като се избират добре почервенели плодове преди да са омекнали. Сушат се на сенчесто, проветриво място или в сушилня –  в продължение на 4-5 часа се поддържа тeмпepaтypaтa дo 30-40^oC, след което се доизсушават, като температурата постепенно се увеличава до 85-90° C и се внимава да не се прегорят.

Съдържание на елементи: Плодът на шипката е характерен с богатото си съдържание на витамин С, каротин, етерични масла,  ликопен, пектин, витамини В1, В2, PP, Е, К, минерални соли, флавоноиди, органични киселини, дъбилни вещества, захари, танини и др.

Действие:

-          при анемии

-          при диабет

-          при простудни заболявания

-          против глисти

-          за нормализиране на храносмилането

-          при неврастении

-          при артеросклероза

-          при бъбречни и жлъчни заболявания

-          при чернодробни заболявания

-          при язви, гастрити и колити

-          за укрепване на сърцето и кръвоносната система

-          има кръвоспиращо действие

-          понижава съдържанието на холестерол

-          за укрепване и пълноценно функциониране на щитовидната жлеза

-          при бавно зарастващи рани

-          за нормално зарастване на костите при счупване

-          за подобряване на обмяната на веществата в организма

-          предпазва от артритни заболявания ставите

-          за промивка на сълзящи очи

-          лeĸyвaт paни oт изгapянe

 

Странични ефекти:

Не се препоръчва при заболявания на стомаха с повишена киселинност.

Да не се приема при тромбофлебит и сърдечна недостатъчност.

Да не се приема при нарушена обмяната на веществата и склонност за образуване на оксалатни камъни.

Да се използва по лекарско предписание и под лекарски надзор

Приложение:

- запарка – 1 с.л. сушена шипка се залива с 250мл вряла водаи се оставя да престои 1 час, прецежда се и се пие като чай.

- отвара – 1 с.л. шипки се поставят в емайлиран или стъклен съд, залива се с 250 мл вряла вода, вари се  на водна баня 10 минути, оставя се да престои  10-12 ч, прецежда се и се пие през деня.

- шипково вино