http://www.bilkitebg.eu

Описание. Дивият чемшир е вечно зелено полухрастче с пълзящо коренище. Стеблото 30—60 см високо, разклонено, крайните клонки листовидни, елиптично ланцетни, островърхи, кожести, бодливи,
заместващи листата. Цветовете еднополови еднодомни, по 1-2 в пазвите на ципести прицветници.
Плодът месеста сферична червена ягода. Цъфти март – април.
Разпространение. Расте из храсталаци и разредени широколистни гори. Разпространено рядко, предимно в Източна и Южна България, докъм 1000 м надморска височина. Среща се в Западна и Южна, отчасти в Средна Европа.
Дрога. Изсушените подземни органи — корени и коренища (Radix et rhizoma Rusci). Коренището е кафеникаво, в напречен пререз белезникаво. Корените са дълги 10—12 см, набръчкани, с бяла
сърцевина. Миризмата е теребинтинова, а вкусът сладникав до остър и дразнещ.
Съдържание. Стероидни сапонини, ди- и триоксистероидни сапогенини, стероли, флавоноиди, тлъсто и етерично масло, антрахинонови производни и др.
Основно действие. Диуретично, антихемороидално.
Експериментални и клинични данни. Фармакологичните и клиничните експерименти на Leclerc (1976) показват, че 10% водно-алкохолни извлеци и супозитории, приготвени от пресни корени на дивия чемшир, значително подобряват протичането на хронични хемороиди, а в някои случаи довеждат до пълното им излекуване. Експериментално е установено и противовъзпалително действие.
Емпирични данни. В народната медицина билката се използува главно като диуретично средство.
Нежелани ефекти. Дивият чемшир не се препоръчва използването на билката при възпалителни заболявания на пикочоотделителните пътища.
Начин на приложение. Прилага се като 10% водно-алкохолен извлек по 30-50 капки на ден.