
На немски: Weißbeerige Mistel
На френски: Gui
На руски: Омела белая
Синоними: бяла лепка, кукувича плюнка, клейник, скребър, бимал, бруч, емелика, бабини зъби, вимел, имила, имял, омел, омела, скребър, сладун
Разпространение: Белият имел се развива в Европа, Северна Америка, Азия при надморска височина до около 2000 м. У нас по-често се среща в Източна България, горите на Стара планина, Средна гора, Родопите и Странджа и по-рядко в останалата част от страната.
Описание: Белият имел е полупаразитно вечнозелено храстче, растящо кълбовидно върху своя гостоприемник – предимно иглолистни дървета или тополи. Той паразитира върху клоните на дърветата посредством кореноподобни образувания, образуващи мрежа в дървесината на гостооприемника. Прието е, че бял имел, паразитиращ върху глог е с най-високо качество. Стеблото на белия имел е силно разклонено, жълто-зелено, цилиндрично, голо, достигащо на височина до 1 м. Клоните му са членести и във възлите им са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата на белия имел са приседнали, разположени срещуположно, месести, продълговати, с дължина 2-8 см и широчина 2-3 см, кожести, жълтозелени, с 3-7 успоредни жилки без разклонения и целокрайни. Цветовете са дребни жълто-зелени еднополови, приседнали, събрани в сбити групички по 5-7 в пазвите на листата. Мъжките цветове имат 4-делно венче, без чашка и 4 тичинки. Женските цветове имат слабо изразена 4-зъба чашка с 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът е долен. Плодовете на белия имел са кълбовидни с диаметър 6-10 мм, бели и по-рядко жълтеникави на цвят и с лепкава сочна част и черни семена.
Цъфти февруари-май
Употреба: Използват се листата или стръкове на белия имел, растящ по иглолистни дървета. Берат се в сухо време в началото на пролетта по време на цъфтежа и през есента при узряване на плодовете. Стръковете се режат непосредствено под първото разклонение като се избират клонки с дебелина 4-5 мм и се внимава да не се натрошават. Сушат се в сухи, сенчести, проветриви помещения или в сушилня при температура до 45оС. Недобре изсушената билка почернява. След изсушаването билката трябва да е запазила жълто-зеления си цвят, да няма миризма и да има слабо тръпчив вкус.
Съдържание на елементи: Белият имел съдържа витамин С, провитамин А, восъци, дъбилни и смолисти вещества, холин, ацетилхолин, флавоноиди, танини, тритерпенови сапонини, олеанолова киселина, вискотоксин, захари, скорбяла, липиди и др.
Действие:
- нормализира кръвното налягане
- подпомага натрупването на калций в костите
- действа кръвоспиращо при маточни кръвоизливи, кръвотечения от носа и кървящи хемороиди
- при епилепсия и атеросклероза
- при заболявания на нервната система
- при хронични заболявания на ставите
- при някои ракови заболявания
- при бъбречни заболявания
- при нарушения в метаболизма
- за усилване на лактацията при кърмачките
- при нарушено храносмилане
- при измръзване, трудно зарастващи рани и разширени вени
Странични ефекти:
В големи дози билката е отровна и не трябва да се употребява дълго време.
Да се използва САМО по лекарско предписание и под лекарски надзор
- Бял имел – Viscum album L.
- Бял имел – Viscum album L.
- Бял имел билка – Viscum album L.
- Бял имел клонки – Viscum album L.
- Бял имел плод – Viscum album L.
- Есенно ботурче – Cyclamen hederifolium – лист
- Есенно ботурче – Cyclamen hederifolium – билка
- Есенно ботурче – Cyclamen hederifolium – корен
- Есенно ботурче – Cyclamen hederifolium – семена
- Есенно ботурче – Cyclamen hederifolium – цвят