http://www.bilkitebg.eu

На английски: Sage

На немски: Echter Salbei

На френски: Sauge officinale

На руски:  Шалфей лекарственныйe

Синоними: салвия, обикновена салвия, божигробски босилек, конски босилек, божо дърво, какула, теменче, рожково биле, зелен джегер, лефешка

Разпространение: Градинският чай произхожда от Средиземноморската област- Франция, Испания, където расте по топли и сухи планински места. Среща се в Южна Европа и Средиземноморието, а също и в югозападната полупустинна част на Северна Америка като декоративно и лечебно растение. Градинският чай предпочита горещи и слънчеви места, но понася добре сянка и полусянка. Вирее на бедни, умерено сухи, добре отцеждащи се почви, в които да има варовик. В диво състояние расте по каменисти склонове, в масиви от хвойна. 

Описание: Градинският чай е многогодишен, вечнозелен полухраст, достигащ на височина 30-80 см. Има дълбоко проникващо в почвата многоглаво влакнесто коренище. Стъблата на градинския чай са дървенисти в основата и тревисти към върха, гъсто покрити с власинки. Те са  сиво-зелени, четириръбести, прави, силно разклонени, гъсто облистени. Листата на градинския чай са вечнозелени, продълговати. Те са срещуположни, с дръжки, продълговато яйцевидни, стеснени в основата си, с дължина 4-5 см, и широчина  2-2,5 см, отгоре с грапава повърхност, а отдолу със силно изпъкнали жилки. Листата на градинския чай са покрити от двете страни с власинки – по-младите листа със сиви, а по-старите със зелени. Листата имат горчив вкус. От тях се разнася и специфична приятна миризма на растението. Цветовете са едри, събрани по 4-8 в прешлени на върха на клонките и образуват рехави класовидни съцветия. Венчето е синьо-виолетово, розово или бяло-кремаво с дължина 20-25 мм.  Чашката е тръбесто двуустна, като горната устна на венчето е почти изправена, а долната – триделна. Има 2 тичинки със силно извити дръжки, скрити под  значително по-дългата горна устна. Плодовете на градинския чай е сух, разпадащ се при узряване на 4 тъмнокафяви или черни, почти кълбовидни орехчета. Цъфти през юни-юли

Употреба: Използват се пресни или сушени листа на градински чай. За получаване на етерично масло се използуват се младите листа и цялата добре облистена надземна част. Берат се във фаза масов цъфтеж. Маслото се отделя чрез парна дестилация. За медицински нужди се събират листата през периода, когато се развиват цветните пъпки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Младите сухи листа трябва да  имат сребрист цвят,  а по-големите долни листа да са с тъмнозелен цвят. Изсушеният градински чай има приятна миризма и стипчиво-горчив вкус. Съхранява се на сухо и проветриво място.

Съдържание на елементи: Градинският чай съдържа етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, гликозиди, горчиво вещество, смолисти вещества, катехини, органични киселини, пентози, восъци, аминокиселини, каротини, фитонциди, витамини В1 и С, провитамин А и др.

Действие:

-          дъвче се за здрава уста и свеж дъх

-          за третиране на трудно заздравяващи рани и екземи

-          срещу обилно потене

-          хемороиди

-          при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица

-          има хипогликемичен ефект

-          за заболявания на горните дихателни пътища

-          менопауза, продължителна менструация

-          като антиоксидант

-          подобряване на паметта в напреднала възраст

-          повишава умствената и физическа работоспособност

-          безсъние, слабост и депресия

-          при възпаление на стомаха и червата

-          при стомашна язва

-          чернодробни и жлъчни заболявания

-          при камъни и пясък в бъбреците

-          при ревматизъм

-          при кожни обриви

-          има антиканцерогенно действие при начален стадий на процеса

-          способства за премахване от наркотичната зависимост

-          в парфюмерията, козметиката и медицината

Странични ефекти:

Да не се  употребява от бременни и кърмещи

Да не се  употребява от хора, страдащи от високо артериално налягане

Да не се употребява при остро възпаление на бъбреците и остра кашлица!

Да не се  употребява от хора, болни от епилепсия.

Продължителният прием или прекомерните дози могат да доведат до натравяне.

Да се използва само под лекарски надзор

Приложение:

- запарка – 1 с.л. билка се залива с 250 мл вряла вода, оставя се да престои 20 мин, прецежда се и се прилага за изплакване на устата

- тинктура